ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ
(откъс)
Сини и сиви очи, и кафяви
изгревът бавно събуди, отвори.
И оживи той селцето ни бавно
и безпределните горски простори.
А над горите в небето лазурно -
извор на ярки лъчи и откоси.
Пластове алени, злато и пурпур
слънцето с нежна замисленост носи.
Шеметна утрин върви през тайгата,
сее лъчи с пълни шепи. Прекършен,
сумракът бяга зад гъстите храсти -
търси убежище в корени, върше.
Слънцето с мрежа лъчиста изтегля
нощните ужаси, нощните тайни;
как да се скрият, да бягат от него,
щом и гъстакът - покорен - се скланя?
Вятърът свири на струни клонати -
чак се разтварят те в звън и хармония.
Радост навсякъде носят, тъгата
гонят - самите оттам непрогонени.
Пъстри кълвачи усърдно пригласят,
с човки в стъблото дълбаят навътре.
Нова и стара, извечно прекрасна
музика пишат за светлото утро.
... А надалече сирената вие,
ехото тъне в тайгата вълниста.
Пак на работната смяна сме ние -
днеска, тъй както и вчера били сме.
1958
© Уладзимир Дубоука, 1958
© Елена Алекова - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
01. 08. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.