* * *
Вечерен вятър
вее в твоята коса
последните лъчи на слънцето
докосват с болка
невидимата линия
между земята топла
и небето
мислите ти
търсят силата
твоят копнеж
потапя спомените
в душата ти
моменти
преди нощта да скрие
твоите сенки
и сънищата ти да пожелаят утрото
за винаги
копнеж
и както слънцето залязва
така боли раздялата
бавно съхнат сълзите от вятъра
но всички мисли
и спомени
ще останат
вечно
в сърцето твое
© Томас Ритер, 2003
© Людмила Аймер - превод, 2003
© Издателство LiterNet,
13. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.