ТЪРСЯ
Аз все търся следите на мойта родина,
във живота ги търся,
не в музейния прах.
Но навред виждам аз запустели руини:
във речта,
във съдбата,
в горчивия смях.
Не дойде свободата
след битките тежки...
След войната - война
и затвор между тях...
Спряха много сърца! Колко драми човешки.
И се питам: "Защо?
За какъв тежък грях?"
И нима затова в градовете, в селата,
сред безпаметност
тъне днес моят народ?
Бродят сенки безплътни навред
из страната -
тъй отдавна
напуснала този живот.
До небето отчаян ръцете издигам:
"Беларус,
оживей,
изправи се,
стани!"
А ти просиш,
мълчиш,
на ръцете с верига,
може някой случайно да те подслони...
Сила търся
в Скарина,
във святото слово,
във извезана кърпа
от мили ръце.
Ти, видение мое,
отлиташ отново -
и зад сини гори
криеш свойто лице.
До смъртта ще те търся, додето изстина.
Черна мисъл дълбае
в ума ми безкрай.
Търся път към насъщната моя родина,
търся своето място във родния край.
Черна орис, спести си отровния знак!
Възкръсни,
Беларус!
Събуди се,
земляк!
© Сергей Законникав
© Стефан Поптонев и Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 09. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.