ВИШНИТЕ
Слизам надолу по мрачните неравни стъпала
през зимата за буркан от вишни, долу,
където лавицата се огъва под тежестта
на огромното тегло на новата реколта.
Замислих се за лятото
и за едно друго стълбище, където сам-самичка
вадех костилките с изкривената фиба,
и ги трупах в бялата метална купа.
В кухнята през юли бе горещо и бе още
по-горещо, когато парата излизаше от врящия казан:
мама си изтриваше лицето със престилката
и скърцаше със зъби, докато пълнеше бурканите.
Носех ги в мазето по два или три наведнъж.
А другите буркани, под фаянсовата мивка
бяха квадратни, не кръгли,
и сокът в тях бе златен
като коледни звезди, не бе червен...
Когато ги отваряше, те не пукаха.
А тя започваше след пет
и продължаваше до късно през нощта,
когато къщата бе пуста
и никой не я вижда как залита нагоре по стълбите.
© Сузън Гънтър, 2002
© Минка Параскевова - превод, 2002
© Издателство LiterNet,
20. 10. 2002
=============================
Публикация във в. "Литературен форум", бр. 27, 17. 09.
2002.