* * *
Жега. Такава мъчителна жега -
и сгъстява се адската жар.
Бих потеглил нанейде далеко,
ако можех, бих тръгнал пеша.
И наляво върви, и надясно -
все едно - в омагьосан си кръг.
Аз от дело сурово съм разпнат
и пред него съм винаги в дълг.
В този град има ред, дисциплина,
на това той приучи и мен.
Ах, да духнеше вятър стихиен -
бих взривил изтощения ден.
Тези прегледи, тези лекарства
са ненужни: та те ми вредят.
Край копа да полегна, край храсти -
да броя там звезда след звезда.
Ти - дори и безкрил и обречен -
би се справил със тази беда:
но... разтворил тръстиките речни,
да пошляпаше в бистра вода...
1980
© Сцяпан Гаурусьов, 1980
© Елена Алекова - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 06. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.