ЗАЩО?
В синкав скреж блести върхът на бора,
лотос е един, друг - тежък клас.
Може ли душата да говори,
има тя и специфичен глас.
Но когато някой тъй различен
срещнеш. И излъчва топлота
разговорът ви разноезичен,
в празник се превръща вечерта.
Случва се. Но другото ме плаши -
в общата родина, с общ език
как не могат все
душите наши
да се срещнат за единствен миг.
1989
© Раиса Баравикова, 1989
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
02. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.