ПОРТРЕТ НА СЪПРУГАТА НА
СТАНИСЛАВ ПРУШИНСКИ, XVIII в.*
Живя богато и охолно,
получи власт чрез своя брак.
Аз виждам колко недоволно,
надменно свиваш устни пак.
Лицето - бяло като бисер,
излъчва хлад и дръзка жар.
И в него - нещичко от риса -
преследващ жертвата си звяр.
И само погледът ти - светъл,
неръкотворен. Лек ветрец
довял е сякаш от полето
две росни чашки на синчец.
В това невероятно синьо
художникът е слял цвета
на слънчевата ти родина
със тайните на младостта.
1989
© Раиса Баравикова, 1989
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
02. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.