Пьотр Бицили е роден на 13 октомври 1879 г. в Одеса. През 1904 г. завършва Историко-филологическия факултет на Новоросийския университет, а през 1910 г. е утвърден за частен доцент. Преподава и във Висшите женски курсове в Одеса. Работи в библиотеките и архивите на Франция и Италия. Защитава дисертация "Салимбене: очерки итальянской жизни ХІІІ века" (1917), с която става редовен доцент на Новоросийския университет. В началото на 1920-те г. заедно със семейството си емигрира в Сърбия, преподава в университета в Скопие (1920-1923), а през 1924 г. e избран за ръководител на Катедрата по нова и най-нова история на Софийския университет и се установява в България. Бицили специализира върху романското Средновековие и Ренесанса. Трудовете му след 1910 г. го утвърждават като медиевист, посветил усилията си върху проучване съдбата на францисканството и йоахимизма. През 1920-40-те г. Бицили постепенно се насочва от исторически и културологически към литературоведски занимания, води активна рецензентска дейност, изявява се в руския емигрантски и български печат. В края на 1948 г. поради изтичане на договора му с университета е освободен без право на пенсия. Умира на 25 август 1953 г. в София.