* * *
Тъй много искам да ти кажа аз
до днес което все не съм изрекъл,
не знаех думите, с които леко
изповедта да споделя на глас.
Но моля те да чуеш и помни:
което не успея да издумам,
сноп слънчеви лъчи след много дни
ще ти го шепнат в есенната шума.
Ще ти го каже пролетният вятър,
помилвал хубавото ти лице,
със тайнствените си слова гората
ще ти разкрие моето сърце.
Потокът, който скача и бълбука,
и между камъчетете звъни,
и птицата, която ме закука
и отреди ми дълги земни дни.
Ти думите им само проумей
и че мълчах не ме кори, недей!...
1991
© Нил Гилевич, 1991
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама",
2000.