ТРЕВАТА, ПТИЦИТЕ И АЗ
Всеки стрък в тази росна поляна
от човека се буди по-рано.
А пък птиците пеят в гората,
докато още дреме тревата.
От години аз често будувам,
рано-рано повдигам ресници,
ставам редом със пойните птици,
а тревицата - още сънува.
Май ще вляза в рода им безсмъртен,
ще се слея с тревите зелени,
а душата със птица ще хвръкне,
пак ще пее, тъй както във мене,
беларуската горска душица...
Ще познаеш ли тази птица?
© Нил Гилевич
© Стефан Поптонев, Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама",
2000.