Нил Гилевич - На празника на розите

НА ПРАЗНИКА НА РОЗИТЕ

Като на древен пир поканен
в далечна приказна страна,
дойдох на този празник странен
сред Розовата долина.

Ах, розите! Чак до безкрая
трепти благоуханен цвят
и всичко свири и играе -
празнува веселият свят.

И после през лехите гъсти
дорде е росно в утринта
вървят и късат, късат с пръсти
невижданата красота!

С ръка и аз докоснах храста,
но чух цветът да ми шепти
със упование и ласка:
"Недей, недей ме къса ти!

Недей греха повтаря вечен,
чуй моята молба и реч..."
Ах, отведи ме, път далечен,
от тая приказка далеч!

Във своя край да се завърна,
да ида в сините гори
и дива шипка там да зърна
като звездичка да гори.

Цветчето бледо с нежност лунна
да стисна аз до свойта гръд,
да го прегърна и целуна
и да се убода - до кръв!