НАД БЕЗДНАТА
Все над бездна на път
аз вървя, все по сипей над бездна.
Що ще найда отвъд?
Кой повика ме тук да възлезна?
Все над бездна на път...
Смях и кикот от дъното тътне -
дяволите въртят
в камен хромел талазите мътни.
Все над бездна на път.
Водна пара, над парата - никой.
Другаде се тълпят,
ти към никого тука не викай!
Все над бездна на път.
И да падна, и страх да ме дави -
с мен не свършва светът...
Някой друг любовта ще възслави.
1990
© Нил Гилевич, 1990
© Марко Ганчев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама",
2000.