* * *
Далеч в нощта, над хълмовете варненски,
и над курортите - в покой и мрак -
мелодия от дните предиварварски
щурци с безброй цигулки свирят пак.
Под всеки храст, под всяка клонка сгушена,
без граница над ширните земи,
кънтяща, от душата ми неслушана,
езическата музика гърми.
Изпълва тя вселената - огромната,
в сърцето ми трепти като перо:
дали ще се забравиш? Ще запомниш ли
на ябълките лунното сребро?
А песента край мене не побира се:
ту литне вдън небето, замълчи,
ту слезе пак, от ехото сподиряна,
и води ме под лунните лъчи.
Далеч, далеч, по пътища неминати,
където житен дъх ме пияни
и като вечна песен за родината
самата българска земя звъни...
Аз ще забравя много песни хвалени,
ала ще помня даже до смъртта
над варненските хълми и над залива
езическата песен на нощта.
1966
© Нил Гилевич, 1966
© Иван Давидков - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама",
2000.