* * *
Тук ухаят смолата, аирът,
мрака нежно оттласква свещта.
Ние вярата искрена дирим,
закодирана в други неща.
Коленичим, щом спре самотата,
пред иконка - да търсим покой.
И навътре се стича сълзата,
колко загуби. Господи мой!
Наслояват се мисли отровни
и признаваме честно на глас:
Накажете ни, ний сме виновни,
много, много виновни пред вас.
И поели към свойта Голгота,
се превиваме под тежестта
уморени, унили, самотни,
през жарава от мъртви листа.
© Навум Галпярович
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.