* * *
С теб сме. Декември. Вечер и вятър.
Скреж по стъклата, в сърцето тъга.
Ние пробиваме бавно тъгата,
както пъртина се прави в снега.
Даде ми всичко (но беше за кратко),
за да го вземеш завинаги ти.
Знаеш, човека болят го крилата,
ако по цял ден неспирно лети.
Замъци черни и купички снежни.
Свири не вятърът, вие тъга.
Езеро. Ходи луна по брега.
Вятърът стихва. Декември и нежност.
© Навум Галпярович
© Стефан Поптонев, Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.