* * *
Не храни никой гълъбите днес,
а затлъстели ходят по паважа
в града, като в един голям кафез,
нахални, сити, мързеливи, важни.
Мутирали по купища боклук,
защо ли ви е свобода без полет...
Не ви обича вече никой тук,
не ви се радваме, щом дойде пролет.
И пак си спомням онзи малък двор,
останал някъде далеч нататък,
и гълъби - към синия простор
от мойта длан летят към свободата.
© Навум Галпярович
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.