* * *
На масата заспа отново той -
все сам, сред свои и сред врагове.
Чак утре пак мисловният порой
към мрачни брегове ще го зове.
Те гледаха, а пееше той пак.
...Във гърч и плач душата се плете.
А водката домашна бе първак.
Наливаха. Тъй щедри бяха те.
Сега като момче заспал е тук.
Сънува сит затвор - живота свой.
И във съня си чува оня звук -
наяве няма да го пее той.
© Навум Галпярович
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.