* * *
И силуетът на изящен лък
във пръстчетата гъвкави играе,
и танцът му е сладостно-отчаян,
не е по силите на никой друг.
Цигулката запява с чуден глас.
О, миг, поспри - единствено се моля,
във старата ми музикална школа,
в прозореца, в живота, в този час.
Но всичко свършва. Струната мълчи
и шум изнервен пълни тази стая.
Свещта стои, затворила очи.
И музиката... Тука беше, зная!...
© Навум Галпярович
© Стефан Поптонев, Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
03. 03. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.