* * *
Проливен дъжд. Прогизнали до корен,
земята и дърветата мълчат.
И мокрите листа едва ли скоро
към ясния лазур ще полетят.
Едва ли скоро нивата унила
на топло зърното ще приюти...
Нима земята нещо е сгрешила
и слънцето не иска да прости?
1986
© Михас Стралцов
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
21. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.