* * *
Отново те зова,
дете, и те сънувам.
И тихо свел глава,
очите ти целувам.
Защо се появи?
Защо повярва в мене?
Не казах "не", уви,
ни паднах на колене.
Дали греша? Дали
изгубих всяка мяра?
Но двойно ме боли
от сляпата ти вяра.
Не ми е нужна тя,
ни дар ми е потребен.
Аз знам - ще заплатя
за всеки миг със тебе.
Ням упрек ще си ти,
сърцето стегнал в обръч,
когато прецъфти
несмелата ми обич.
Да можех, на мига
сам аз ще се осъдя:
далеч, в копнеж, в тъга,
без теб - при теб да бъда.
Защо ли те зова
и буден те сънувам,
и тихо свел глава,
очите ти целувам?
1983
© Михас Стралцов
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
21. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.