* * *
Лежи в душата тежкият товар
на облаците, с грохот заредени.
Те идат - стадо крави недоени,
замаяни от тази юлска жар.
Ще прегърми. Ще се излее дъжд.
И над стрехите синка ще остави.
Просветнала душата, изведнъж
от земния си плен ще се избави.
След облаците в размисъл постой:
те вдън земя на струи са попили,
за себе си намерили покой,
а за душата къс небе открили.
1983
© Михас Стралцов
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
21. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.