ФЪСТЪЦИ
Момо Капор
Точно в полунощ в “Три листа тютюн” влиза тъмнокосо девойче.
В прекалено дълъг дъждобран, вероятно на майка си, то приближава масите, насочва се към една от тях и застава, без да промълви. В ръце държи отворена ученическа чанта, в която няма нито тетрадки, нито несесер, нито учебници - в нея има фъстъци, изпечени от неговата майка във фурната.
От миналогодишните тетрадки по краснопис таткото е завил фунийки - петдесет фунийки с полегати и прави чертички, под които с червено мастило е написано “Шест минус".
Девойчето стои и мълчи, а ученическата й чанта се разтваря пред гостите като чудновата, тъмна мида с екзотичен плод.
Някой казва:
- Срамота, кой позволява това!
Прахосници купуват десет фунийки наведнъж.
Бивши тенори само заради нея измънкват едно горно “Си” и купуват три фунийки.
Някаква влюбена двойка размотава една фунийка и шепне стихове с буквата “с”: “Иса и Сана, ето, носят сол и сено на сърните...”
А един пиян наднича в мрака на разтворената чанта и му се струва, че вижда гроба си и как го спускат в студената, черна земя. Някакъв хипохондрик пита момичето дали фъстъците предварително са измити. Любител пък на задачите се опитва да изчисли колко фъстъка приблизително има в една фунийка. Един бизнесмен й дава сто динара, милостиня, но тя му ги връща, отговаряйки, че продава фъстъци, а не проси. И в този момент пристига шефът на салона и изхвърля девойчето на улицата. Всички мълчат като попарени, с втренчени погледи в дъното на чашите или чиниите.
Седя и размишлявам за това колко малко неща ни делят от мига, когато нашите дъщери ще продават фъстъци, а ние ще ги чакаме да се върнат в зори и да заспят с палец в уста.
© Момо Капор
© Валентина Седефчева, превод от сръбски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.10.2002, № 10 (35)