* * *
Ще умра, без да кажа: Аз бях.
Не скърбя, нито търся виновни.
Има нещо по-важно, разбрах,
от страстта на победи любовни.
Със крило хлопаш в мойте гърди,
млад виновнико, за вдъхновение.
Аз на теб заповядвам: бъди!
Аз - оставам докрай в подчинение.
30 юни 1918
© Марина Цветаева
© Димитър Калев - превод, 2004
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Първо издание, електронно.