МУЗА
Ни диплом, ни родственост,
ни момък сърдечен.
Тя идва - откъсва се -
такава отвлечена!
В клепачите мургави -
стокрили пожари.
С десница обветрена
тя взе - и забрави.
Поли неповдигнати,
отломки съсечени.
Ни зла, ни прощаваща,
а тъкмо - отвлечена.
Ни плач, ни роптание:
Дотука, любими!
С десница обветрена
дари - и отмина.
Отмина - във писъка,
в гръкляна изсечена...
Пази я, о, Господи,
такава отвлечена!
19 ноември 1921
© Марина Цветаева
© Димитър Калев - превод, 2004
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Първо издание, електронно.