* * *
Бяло чудо, извезано с радост
от най-тънко изпреден лен,
моя гордост от ранната младост -
шал изящен, с цветя украсен.
С него тулиш очите щастливи,
скриваш бузите пламнали ти,
триеш после очите плачливи,
щом щастливият миг отлети.
Везан шал чародейно и нежно
те прегръща с копнеж несравним.
Под черьомуха спри белоснежна,
постели го за своя любим.
© Лариса Гениюш
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
26. 12. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.