* * *
Утрото врява разпалва
в клоните жълто-зелени.
Сноп взел под мишница, август
хлътва зад старата плевня.
Звън и лъчи се изливат,
после потъват в мъглата.
Вятърът - конче страхливо -
тича, лети в далнината.
Искат да екнат на воля
в храста стаените песни.
Портите скърцат... и колко
радват сърцата ни селски.
Кръсти с роса севернякът
нивите сини, блатата.
Слънце тръстиката плакне,
нежно целува платната.
Утрото врява разпалва
в клоните жълто-зелени.
Сноп взел под мишница, август
хлътва зад старата плевня.
© Язеп Пушча
© Елена Алекова - превод,
2000
© Издателство LiterNet,
06. 07. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.