Яков
Петрович Полонски е един от големите поети на следпушкинската епоха. Роден
е на 6 (18) декември 1819 г. в гр. Рязан, в чиновническо семейството. Учи
в рязанската гимназия, завършва юридическия факултет на Московския университет,
където негови приятели са Фет и С. М. Соловьов. Автор е на 134 стихотворения
и поеми. Първата му книга със стихотворения "Гами" излиза през 1844
година. Стиховете му получават положителни рецензии от Гогол и от редакцията
на списание "Съвременник". През 1844 г. Полонски заминава от Москва
за Одеса, а после прекарва пет години в Тифлис, Кавказ, където заема поста
помощник редактор на официалния вестник "Закавказки вестник". Там
се сближава с грузински, арменски и азербайджански поети, запознава се с нравите
и историята на Кавказ. Създава и много великолепни, наситени с фолклорни мотиви,
стихотворения, които по-късно са обединени в сборника "Сазандар"
(1849). След 1858 г. Полонски живее в Петербург. Работи като редактор на списание
"Руско слово". След две години получава длъжността секретар на комитета
по международна цензура и като такъв работи до края на живота си. Славата
идва късно при Полонски. Поезията му изиграва забележителна роля в творческите
търсения на Бунин и Блок. По текстове на Яков Полонски мнозина руски композитори
създават романси, кантати, хорова музика. Неговата "Песен на циганката",
написана през 1853 г., се мисли за народна и се пее до ден днешен. Известен
предимно като поет, Полонски е автор и на няколко романа в проза: "Признанията
на Сергей Чалигин" (1888), "Остри възвишения" (1888), "Евтин
град" (1888), "Неочаквано" (1844). Пълното издание на събраните
му съчинения излиза в 5 тома през 1896 г. Умира на 18 октомври 1898 г.
