РОДЕН КРАЙ
Ти се простираш сред пясъчни ридове,
гъсти дъбрави, блата и злакове,
майко земице, и след вършитбата
хляба не даваш, който очакваме.
С дрехи от шаяк облечен синът ти е,
а на краката - с цървули огромни:
все на каруца е, а пък по пътя му
като задрямал тътрузи се конят...
Всичко в теб бедно е. Случва се, плаче
даже мужикът след труден делник,
псува съдбата си, злата. Обаче
с тебе не иска да се раздели.
Къщата схлупена с бедна покъщнина,
полето бедно, мерата без паша
вечно ни теглят да се завръщаме,
да ги обичаме - те са си наши.
Дай Боже, с кървава пот селяците
да наторяват пръстта чакълна,
сити да бъдем, макар че бедняци сме,
а и по чашка на празник да пълним.
Слънцето-знание през тъмнината
ще светне ясно над нашата нива
и ще живеят утре децата ни
с по-добра орис - орис щастлива!
© Янка Лучина
© Елена Алекова - превод,
2000
© Издателство LiterNet,
25. 08. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.