ЗИМНА КАЛИНА
Пламък прозрачен през мене премина,
в рая запрати ме - ален и бял.
...Кипнала, сипнала зимна калина,
клонка надежда и грозд натежал.
Късна съблазън на зрънцето късно.
Дипли се, сее се тънък воал.
Смеят се ведро червените устни -
сипе се скреж и прозвънва кристал.
Път напосоки в гората ще хвана,
да угодя на душата. Дано!
Зрее в калината моята рана -
болка до болка, зърно до зърно.
Бели, едва приповдигнати вежди.
Час на замиране. Скреж талантлив.
Нашта съдба е любов и надежда -
клонка чуплива в живота горчив.
1987
© Яугения Янишчиц
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
13. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.