В ШУМА НА ГРЕЙНАЛАТА РЪЖ
Ту глъхне без любов сърцето,
ту в порив трепва изведнъж.
Аз виждам мама сред полето
в шума на грейналата ръж.
И там - под синева узряла
и торфен дим като венец -
светлик на маргаритка бяла
и вече посивял синчец.
Пътеката към къщи тича,
брези край нея - сам-сами,
къпина черна, песен птича.
И грейналата ръж шуми.
В безкрайния ти ден, плането,
из корен как ще се сломи
духът в народа и поета
там, дето светла ръж шуми!
1983
© Яугения Янишчиц
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
13. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.