ГЛАСЪТ НА ЛИРАТА
Отлитат дните като ято
от грижи, радост и копнеж.
Аз следвам лирата, която
криле ми даде за летеж.
Тук, в моя свят, събуждащ завист,
преплитам в образ лъч и мрак,
умирам в залеза на август
и в думите възкръсвам пак!
Все още ме зоват в полята
съзвездия от доброта.
И нека мълнията мята
стрелите си - аз пак летя.
С крилете си любов вещая.
Ти устрема ми как ще спреш?
Животът ми и там - накрая -
е пак загадъчен летеж.
1987
© Яугения Янишчиц
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
13. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.