* * *
Додето се трудех, забравила сън,
в нощта, с неочаквани рими богата,
летеше без шум листопадът навън,
а жълтите листи валяха в душата.
Белееха гари. Блестяха гори.
Трепереше тънка бреза сред полето
и първи снежинки с усмивки добри
кръжаха на бели ята край пердето.
О, Господи мили! Отдавна не бях
премръзвала тъй в самота, в безнадеждност!
Отворих прозореца.
Повеят плах
докосна лицето ми с пролетна нежност.
Как тъй съм живяла -
без нощи и дни!
Не грейна ли лъч като тиха награда?
О, дай да оставя палтото встрани
и твоите бръчки с ръка да изгладя.
1983
© Яугения Янишчиц
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
13. 02. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.