ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ГОСПОЖА СВОБОДА
Не съм вече вашата изтривалка.
Тръшвам вратата. Да си стоят
у вас уморените, болните, бедните.
За какво са ми тези ваши тълпи?
Някога аз носех факел
за чужденците, които не се хранят с вилици.
Сега, когато видя тия негодни за нищо патки,
крещя: "Измет, марш от моята веранда!"
Моето пространство си е мое. Няма място вече
за безделници - те мислят, че има плячка в изобилие.
Грижата за вас е задължение неблагодарно,
тъй че - по-далеч от бреговете на дома ми!
© Хариет Мълън, 2002
© Минка Параскевова - превод, 2002
© Издателство LiterNet,
04. 11. 2002
=============================
Публикация във в. "Пловдивски университет", бр. 11-12,
октомври 2002.