* * *
Тук безвъзвратно всеки път
изчезва някъде в мъглата.
Увяхнал е покрай реката
на маргаритките цветът.
Гаси на лятото жарта
ветрец в стозвучната ливада.
Дъжда златист на листопада
обезцветява есента.
Не е ни утре, нито днес...
Сърцето още е спокойно,
преди замислената хвойна
да е запяла в моя чест.
Сама съм в този ден щастлив,
на лятото в ултрамарина...
Наблизо есенна къпина
ухае с аромат тръпчив.
© Галина Булика
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.