* * *
Ще остане перонът назад отегчен,
ще отминат набързо вагоните строги.
А последната свирка на влака за мен
обещава тревога,
обещава тревога.
Във ръцете си после ще стискам писмо,
ще заспи вечерта зад димящите свещи,
в редовете сияние свети. Дано
обещава ми среща,
обещава ми среща.
Междуградската линия бодро звъни
и мъгливия град като химн огласява,
и душата ми сгрява в безкрайните дни,
и любов обещава,
и любов обещава.
И макар че раздялата страшно горчи,
постепенно тъгата от мен се отцежда,
в моя малък прозорец сноп ярки лъчи
обещават надежда,
обещават надежда.
© Галина Булика
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.