ОГЪН
Получи огънят
писмо:
и гладкият хартиен свитък
от позлатен конец обвит е
почти до кръглото клеймо.
Гори от любопитство, знам.
Писмото стана черносиво,
додето с пръсти треперливи
въртеше го
насам-натам.
Какво напрегнато лице
и стиснати до болка устни!
Признание ли безизкусно
се крие в тебе, писъмце?
"Така го чаках! Ще чета,
докато тук е още светло..."
Разгърна свитъка и...
пепел...
И ослепи го пепелта.
© Галина Булика
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.