* * *
Есента е в игривия огън,
във очите насрещни изгрял,
в телеграфен сигнал за тревога
и в наметнат на плещите шал.
Във вика на последния жерав,
във студените, сиви валма,
в телефонна любов (не от вчера)
и във кратки писма до дома.
Тази есен разлъка вещае -
помня този горчив ритуал.
С любовта есента си играе,
тази есен, родила печал.
© Галина Булика
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.