* * *
От болка как да те спася, кажи ми,
от острия бодил на любовта,
от безпокойство непреодолимо,
кажи, как мога да те защитя?
От нощните мъчителни кошмари,
от погледа унил на есента,
от въздуха на самотата спарен,
кажи, как мога да те защитя?
От горестта, която те обзема...
Крещи тревожно в стаята нощта.
От мойте мисли, думи и от мене,
кажи, как мога да те защитя?
© Галина Булика
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.