Евлин Кук - Старицата

СТАРИЦАТА

Аз, мисля, няма да израсна
заоблена, кафява и сладка като лешник,
а кисела и с просмукани бузи
като декемврийска киселица. Ще седя
с притворени очи, широки колене и съсиреци във вените,
на стол до входа,
зловонна като рядка кал.

Ще сея клюки със злоба,
ще раздавам окопно-ораторска мъдрост,
ще раздухвам въглените на стари вражди,
ще приветствам граничните спорове
и ще хвърлям пропиващо съмнение
относно бащинството
на селските деца.

Тези същите селски деца
ще ме намират за гнусна,
но не ще успяват да избягат
от клопките ми с приказки
за болести, противни лекарства, кубчето на Рубик,
удавени фермерски щерки и котенца.
Ще бъда причина за не едно подмокрено легло.

Естествено, колибата ми,
разхвърляна и грозна, с
неподходящите прозорци, ще осигури
депресия в имотните стандарти
и експлозия от минзухарчета.
Ще има носталгия, знам,
за използванито на потапящия стол*.

А когато пришълците попитат за мен,
понеже си знам, че винаги ще го правят, ако
изживея тук целия си живот,
ще се разтягам в дървеняшката си усмивка,
ще притварям очи и ще давам неизменния си отговор:
о, не, скъпи мои,
не, разбира се, че още не.

Стихотворението печели Пета награда на XVII-ия международния конкурс за поезия (2004) в гр. Кардиф, Уелс, организиран от Уелската национална агенция.

* С потапящия стол, прикрепен към дълъг прът, са пускали във водата за наказание провинила се жена.