СМЪРТ ПО ПАНТОФИ
Енрико Морович
Антонио се събуди внезапно от звук, напомнящ потропване на копита. Той запали лампата и видя Смъртта. Смъртта ходеше напред-назад из стаята. Забелязвайки, че я гледат, тя се спря и посочи с пръст чекмеджето на нощното шкафче. След това продължи шумно да се разхожда на дългите си крака. Антонио се побоя, че ще я чуят в съседната стая. Не след дълго Смъртта отново се спря и отново посочи с пръст към чекмеджето на нощното шкафче. И отново затупурка из стаята.
- Ако искаш да извадя пистолета от чекмеджето - каза Антонио, показвайки на свой ред към пантофите, стоящи до леглото, - бъди така добра, обуй пантофите ми.
- Нека да е по твоему - отвърна Смъртта и моментално обу пантофите.
Сега тя ходеше съвсем безшумно. Антонио угаси лампата. Стори му се, че в стаята повече нямаше никой. Антонио и не помисли да извади пистолета от чекмеджето. Скоро той вече дълбоко спеше.
© Енрико Морович
© Веселин Веселинов - превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2003, № 8 (45)
Преводът е по: Енрико Морович. Из "Обикновени чудеса". // Иностранная литература, № 12, 2002.