* * *
Щом в лирата като към лабиринт
очите на поетите се взрат
наляво ще се ширне Инд
а по-надясно ще струи Ефрат.
А по средата между двете
със страшна простота
Едем от легендата известен
ще вие стволеста снага.
Над пришълеца той ще израсте
ще му прошепне: Сине!
Аз с историческо лице
в рода на стожерите съм преминал.
Аз светлина съм. И съм знаменит
с това, че сянката е част от мен.
Аз съм живота земен - и зенит,
И негов първи ден.
1913, 1928
© Борис Пастернак
© Илиана Илиева - превод, 2002
© Издателство LiterNet,
18. 08. 2002
=============================
Първо издание, електронно.