* * *
Като бронзова пепел във пещ
В двора сънен мушици струят.
Наравно с мен и с моята свещ
Разцъфтяли всемири висят.
И сякаш в нечувана вяра
Преминавам аз през нощта,
Де тополата сиво-увехтяла
Заслонява лунната межда.
Де вирът е тайна чудотворна
и прибоят ябълков шепти,
де градината постройка е наколна
и пред себе си небето държи.
1912, 1928
© Борис Пастернак
© Илиана Илиева - превод, 2002
© Издателство LiterNet,
18. 08. 2002
=============================
Първо издание, електронно.