ПЕСЕН СЕДМА
Върни се ти, върни се, Суламит!
Върни се, че да те погледаме!
Какво ще й гледате на Суламит,
това да не са две хора полудели!
Колко са красиви нозете ти в сандали, дъще на знатен!
Извивките на бедрата ти са като гривни,
изковани изкусно.
Вдлъбнатината на корема ти е като съд,
изпълнен с дъхаво вино.
Тялото ти е като житен клас,
цял обкичен с лилии.
Гърдите ти са като две сърнета -
близначетата на сърна.
Като кула от слонова кост е твоята шия.
Очите ти водоеми в Хешбон са,
до портата Бат-Рабùм.
Като от наблюдателница, към Дамаск обърната,
разкрива се ликът ти.
Главата ти като планината Кармèл е,
плитките ти блестят като пурпур.
Царят е пленник на твоите подземия!
Колко си хубава, любима моя,
колко си ласкава в любовта и насладата!
Финикова палма напомня снагата ти,
а гърдите ти - гроздове.
Рекох: Ще се кача на палмата,
ще се хвана за нейните клони,
като гроздовете на лозница ще бъдат гърдите ти
и дъхът ти ще бъде ябълков,
а небцето ти ще е като най-хубаво вино.
Към любимия виното се стича
и кара спящите устни да проговорят.
Цялата съм на любимия си, единствено мен той желае.
Ела, любими мой, да идем в полето,
да преспим по селцата,
на разсъмване да излезем в лозята,
да видим дали са пуснали вейки,
напъпили ли са лозниците,
налети ли са първите гроздове,
цъфтят ли наровете.
Там на теб ще отдам любовта си.
Мандрагорите ухаят,
стари и нови плодове над вратата съм скрила,
За тебе аз скрих ги, любими мой.
© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992
© Издателство LiterNet,
08. 01. 2004
=============================
Публикация в: Песен на песните Соломонови. Из Светата Библия.
С.: Просвета, 1992.