ПЕСЕН ТРЕТА
През нощта на леглото си празно потърсих този,
когото обича душата ми
Потърсих го, ала не го намерих.
Ще стана, из града ще обикалям,
по улиците и пазарите,
ще търся този,
когото обича душата ми.
Потърсих го, ала не го намерих.
Срещна ме нощната стража, дето обхожда стъгдите:
- Да сте виждали този,
когото обича душата ми?
Едва ги отминах, намерих аз този,
когото обича душата ми.
За него се хванах, не го пуснах повече,
заведох го в къщата на майка си
в стаята, където ме е носила.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени,
не будете любовта, не я разбуждайте,
додето тя сама не се пробуди!
Коя е тази, дето иде от пустинята,
на димен стълб подобна,
накадена със смирна и левона
и всякакви благоуханни прахове?
Ето я носилката Соломонова,
съпровождат я шейсет юнака,
от юнаците на Израел.
Всички са препасали мечове
и са изкусни на война.
Всеки носи меч на бедрото си
срещу страха през нощта.
Цар Соломон си направи носилка
от кедри и кипариси,
колоните направи от сребро, покрива - от злато,
обви ложето с пурпур, отвътре с любов я застлаха
йерусалимските дъщери.
Ционски дъщери,
излезте да видите цар Соломон под венеца,
майка му с този венец го венча в деня на женитбата,
в деня на сърдечната радост.
© Даниел Хаким - превод от иврит, 1992
© Георги Рупчев - поетичен превод, 1992
© Издателство LiterNet,
08. 01. 2004
=============================
Публикация в: Песен на песните Соломонови. Из Светата Библия.
С.: Просвета, 1992.