* * *
Тъжно бе днес. Горчиво.
Тъжен съм и във тоя час.
Падна звезда красива.
Чия е - питах се аз.
Враг или побратим?
Падна. Коя е тя?
Светеше в небесата
с изворна чистота.
Зиме и лете над мене
грееше в свод озвезден.
Всичко бе по-озарено,
и всеки от нас - озарен.
И ми е тъжно, горчиво,
когато видях в нощта,
че падна звезда красива.
Не мисля коя е тя.
1970
© Анатол Вярцински
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
10. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.