ПРОЗОРЕЦ
Прозорецът - око на дома, от памтивека гледа към света и светът от памтивека наднича в прозореца. Затова и окото е винаги старо като самия дом, и винаги ново като самия свят.
Прозорецът извежда дома в контекста на заобикалящото, като го убеждава, че този «филм», който му показва, има към него някакво, и то немалко, съпричастие.
Прозорецът е обрамчен с кутия, кръстосана с рамка, украсена с листак, с плот във основата и накрая - с капаци.
Зад прозореца, в двора, се разхожда кон.
На прозореца е поставена ваза с цветя.
Над прозореца, високо в ъгъла, виси икона.
© Алес Разанав
© Здравко Кисьов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 09. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.