NOCTURNO
Аз лутах се със болка във душата,
без път и цел се лутах - тъжен, сам.
Таях надежда да ме утеши гората,
ала неволята си черна срещнах там.
Познах я и попитах с неохота:
- Невольо моя, моля те, кажи
аз още колко много книги на живота
ще трябва да чета докрай. Не ме лъжи.
И ти не крий, приятелко, от мене
защо отколе дните ми текат
кахърни все, все мрачни и студени,
като че грях голям изкупвам всеки път.
Защо, кажи, обичам небесата,
земята - също, и кажи защо
на двата полюса душата ми се мята,
като понесено от вятъра листо.
И с обич тя към мене се обърна,
и вдигна бели, тънички ръце,
като жена любима ме прегърна
и аз почувствах трепетното й сърце.
- Недей мъчи душата си с въпроси
и остави покрусата назад,
чуй как шуми гората нежно и ти носи
духа живителен със своя ведър хлад.
И виж дърветата, и тези странни
отблясъци, каква зелена вис.
Лекува тя отколе всички стари рани
със извори целебни и със въздух чист.
А пък почти умира всяка есен,
ала възражда се през пролетта
и движи се като във стара мъдра песен
все този кръговрат. И той крепи света.
Тук дъбче расне - колко е зелено!
До него - дъб - прастар, изнемощял.
И виж синът нагоре колко устремен е,
бащата виж - отдавна своето е дал.
Тук тича ручей, а нататък чезне
невидим под земята - просто ей така...
Къде, незнайно после, но от други бездни
пак ще избликне - светъл извор на река.
И ти като гората зиме дремеш,
и като нея си отчаян ти.
Но не унивай, идва по-щастливо време,
и волен празник твоя дух ще навести.
Недей да укоряваш в самотата
ти свойте дни: щастливец си дори -
по този начин теб изпитва те съдбата,
така че на Всевишния благодари!
Познанието вечно се изстрадва.
Какво е безпросветният човек -
той може само мимолетно да се радва,
ала претеглиш ли го, виждаш, че е лек.
Ти питаш за смъртта? Кога с косата
тя ще замахне? Стига, мили мой!
Ти тази мисъл забрави! Ела в гората,
тук често идвай, дишай горския покой.
Помни - живей за другите! Когато
ти под земята легнеш някой ден,
ще те благословят, ще те спасят недрата
и скоро във река ще бъдеш прероден...
© Алес Гарун
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
28. 06. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.