II . РАЗКАЗИ НА ЖИВО

ЛАЛЕ ЛИ СИ, ЗЮМБЮЛ ЛИ СИ... ГАЛИНА ДУРМУШЛИЙСКА

Виолета Тончева

web | Книга за Радио Варна. Втора част

Народна певица, Славея на Добруджа

Участник в ММФ “Добруджа пее и танцува”, 1996-2005 Диригент на хор “Чубрица” - Холандия

Галина Дурмушлийска в интервю на Христина Паскалева за предаването “Съботна трапеза”, излъчено на 27.08.2005 г., Златен фонд на Радио Варна.

Паскалева: Връщате се често от Холандия в родината. Как Ви вълнува България при това посещение?

Дурмушлийска: Вълненията са приятни, защото тук се чувствам повече като домакин. Все пак съм добруджанка, Албена и Радио Варна са винаги близо до сърцето ми. Имах щастието да открия с “Лале ли си, зюмбюл ли си” първия Международен фолклорен фестивал “Добруджа пее и танцува” през 1996 г. и ето че сега отново съм тук за неговото девето издание. Уникална е тази среща на любовта към българския фолклор, която обединява българите в България с българите в чужбина.

Паскалева: Вие самата имате ли си любима песен?

Дурмушлийска: “Лале ли си, зюмбюл ли си” е моята любима песен, а мисля, че е любима и на много други хора, защото показва всичко най-красиво, което Добруджа е създала. От друга страна, една певица има сензори и когато погледне публиката си, може да прецени какво трябва да изпее. В момента това също е нейна любима песен. Ако запея пред тийнейджъри някоя много бавна и тъжна песен, те определено няма да бъдат впечатлени, така че преценката всеки път е индивидуална.

Разбира се, когато става дума за фестивал, който си има традиции и една от тях е музикалната емблема “Лале ли си, зюмбюл ли си”, то за мен удоволствието да изпея любимата си песен е двойно по-голямо.

Паскалева: Как приемат българския фолклор холандците?

Дурмушлийска: Много добре го приемат. Хората, с които най-често общувам, са българофили. Те вече имат някакви впечатления от България и харесват България, така че, когато видят една българска певица, при това немного стандартна - а трябва да знаете, че холандците обичат нестандартното - те веднага използват шанса да научат нещо повече за нас и да навлязат по-дълбоко в българската музика. Холандците са като деца, които обичат да задават въпроса “Защо?” Ако се пее така, те питат: “Защо?” Ако се пее по друг начин, пак питат: “Защо?” Свикнала съм с техните въпроси, защото вече шеста година живея в Холандия и се опитвам да им давам верните отговори. В това отношение много полезна беше за мен международната конференция на фестивала “Добруджа пее и танцува” през тази година. От лекциите на академик Николай Кауфман и проф. Димитрина Кауфман - светила в изследването и съхраняването на българския фолклор, научих много любопитни факти за появата и разпространението на фолклорния многоглас на Балканите. Със сигурност ще използвам наученото, когато отговарям на поредното холандско “Защо?”.

Паскалева: Вие учите холандци на изкуството да пеят български народни песни. Не съжалявате ли, че бихте могли да правите същото и тук, при това с български таланти?

Дурмушлийска: В България обучавах само деца от Генерал Тошево, докато в Холандия попаднах на хора, които проявяват изключителен интерес не само към музиката ни, но и към всичко българско. Затова с много любов създадох хор “Чубрица”, в който уча моите холандски приятели на изкуството на българската народна песен. Опитвам се да им дам всичко, на което съм способна. Задължително в програмата ми е да ги доведа в България, за да видят къде и как се раждат песните, които те вече пеят. Холандците държат на автентичността, на истинското преживяване.

Докато в България ме представят като Галина Дурмушлийска, Славея на Добруджа, изнесла концерти в тези и тези страни, то в Западна Европа предпочитат да казват: Галина Дурмушлийска, която изпълнява своите песни, съхранени в автентичния им вид така, както ги е научила от своята баба, в своето село.

Паскалева: Какво трябва да се прави, за да се съхрани фолклорът у нас, а и на Балканите?

Дурмушлийска: Не мога да дам точна рецепта, но знам, че са необходими много неща. Най-важното от тях е да се обича музиката. Затова и аз много се старая да показвам красотата и разнообразието на българската песен. Българският фолклор е прозорец към България, а неравноделният такт е сърцето на България. Това е нашата същност. Трябва много търпение, за да докажем, че ние сме специални. А ние, смея да го твърдя, наистина сме специални.

27.08.2005 г.
Албена - Варна

© Виолета Тончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.08.2007
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Виолета Тончева. Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна. Варна: Славена, 2007.