Светослав Пейчев

ПИСАТЕЛ

Светослав Пейчев

Обичам да разказвам разни истории. Приятелите ми казват, че съм имал талант и от години ме съветват да започна да пиша. Споменават Холивуд и Бродуей и ми предричат бляскав успех като писател.

След дълги колебания реших да опитам. Написах кратък разказ, започващ така: “Чужденците спряха колата си да погледат красивия пейзаж. Щом ги видя, овчарят извади кавала си и засвири, а овцете се скупчиха около него. Една от туристките защрака с камерата си, възбудена и радостна от романтичната сцена...” и го изпратих до редакцията на градския вестник.

Публикуваха го в този вид: “Щом видяха красивия пейзаж и овчаря, спряха колата си. Една от туристките радостна извади кавала му и засвири, а овцете се скупчиха около тях да погледат. Чужденците защракаха с камерите си възбудени от романтичната сцена...”

Ядосан, поисках веднага извинение и опровержение от редакцията на вестника.

Междувременно получих много изгодно предложение от известно еротично списание да напиша серия от разкази на същата тематика, илюстрирани с подходящи снимки.

От редакцията на вестника побързаха да публикуват следното опровержение: “Грешката се извинява на редакцията и автора за допуснатите читатели.” И под него следваше “уж” коригирания текст: “Възбудения красив пейзаж спря да погледа романтичната сцена и защрака радостно с една от туристките, а колата се скупчи около тях и засвири. Кавалът щом видя овцете извади чужденците и овчаря от камерата си...”

Пълни глупости! Бесен на редакторите, веднага им се обадих да прекратят всякакви по-нататъшни публикации на разказа ми и да публикуват само правилно официалното си извинение. И те побързаха да ми се извинят отново, ето как:

“Читателите съжаляват извинената редакцията допуснала грешката да публикува автора.”

Твърде късно беше да предприемам още каквото и да е. Бяха ме забелязали вече. Същия ден получих официално писмо, че разказът ми е спечелил конкурс за научна фантастика.

Месец по-късно дойде съобщение, че съм избран за почетен член на Асоциацията на писателите фантасти...

Текстът е отличен в конкурса "Очи за себе си", 2005.