Светослав Пейчев - Кой ли ги учи?!...

КОЙ ЛИ ГИ УЧИ?!...

Светослав Пейчев

Имам три хубави деца - като слънца! Най-малката е Мими. На 4 годинки. Голяма е сладурана. Средния - Жорко, е на 5 и нещо. Палавникът на детската градина. А големият Ники, от два дни е първокласник, умничкият ми... Значи, пей сърце!

Да, ама не съвсем...

Прибрах се вечерта, капнал от работа и леко поизмръзнал, и видях в хола Мими, седнала на акумулиращата печка.

- Здравей, сладурано! Какво правиш там?

- Топля си пич...та - отвърна тя с невинно детско гласче.

Изумен се разтичах из стаите да търся жената, за да ми обясни откъде малката ни дъщеря е обогатила така речника си. Тя обаче беше в банята и къпеше Жорко. Спрях пред вратата, разколебан от неподходящия момент и дочух отвътре гласа на сина ни:

- По-леко мъ търкай, ма! Шъ ми откъснеш патката...

Ядосан грабнах шапката си и тъкмо да изляза през входната врата, спря токът. Откъм банята веднага долетя гласът на Жорко:

- Айде-е-е... Пут...те пак спряха тока!

За миг се втрещих, после тряснах вратата и хукнах към училището на Ники. Имаше родителска среща. Първата. Бях решил, щом се върна, да разчепкам нещата с жена ми и в движение й теглих една дългобойна на ум...

Срещата започна. Учителката ни разясни какви са изискванията към децата ни, как да бъдат облечени, какво още трябва да им купим и прочие. После взе да споделя с нас впечатленията си от тях. И в един момент попита:

- Има ли тук някой от родителите на Николай?

- Да. Аз съм баща му - надигнах се трудно от малкия неудобен чин аз.

- Вчера, след като приключи тържеството за посрещането на първолаците, влязохме в класната стая - започна учителката. - През първия час се настанявахме, учехме се как да седим правилно на чиновете, къде да поставяме чантите и други такива неща. Николай си избра да седне на втория чин, до прозореца. Отначало беше послушен, но после взе да се върти, да се изправя и да наднича през перваза. Запитах го какво има, а той ми отвърна: “Госпожо, кога ще ме пуснете навън да играя, че тук ми се еб... мамата...” Трябва да вземете мерки, господине!

Някои от родителите се закискаха. Други зацъкаха възмутено. А аз, почервенял от срам, смутолевих:

- Абе, мама му стара, просто не знам кой ни учи децата на тези думи, неговата...